Могат ли минали предателства да доведат до нови начала?

Великденски уикенд е, тъй че евентуално би трябвало да напиша нещо празнично и да се усещам добре. Но аз си мислех за измяната, което в последна сметка е централна част от Великденския роман. Някои основни изменничества се случват, водещи до чудодейното събитие на празния гроб и видението на възкръсналия Христос. И в действителност мисля, че измените, колкото и тъпо да са, постоянно са част от ново начало.

На пръв взор може да си представим, че тази тематика няма доста общо с нас или с нашия личен живот. Предателство е толкоз огромна и трагична дума. Виждаме по какъв начин се разиграва във филми или четем за него в романи, само че случването му в личния ни живот в действителност не е тематика за диалози за по-хладни води.

Но допускам, че хората постоянно попадат в обстановки, които при по-внимателно разглеждане се претърпяват като изменничество по някакъв метод. Дори дребните изменничества могат да бъдат толкоз нараняващи, че нашите реакции – оттатък шупване, скрит план или раздробяване – са свързани с опит да продължим напред. И въпреки всичко се чудя дали има изгоди от размисъла върху методите, по които претърпяваме, че доверието ни е нарушено от другите, или когато избираме да действаме срещу личната си убеденост или честност.

Преди няколко години, до момента в който се разхождах из новооткрития Nasjonalmuseet в Осло, инцидентно попаднах на картината „ Юда Искариотски “ от 1878 година на норвежкия художник Ейлиф Петерсен. Бях толкоз сюрпризиран от неговата фамилиарност и неговата активност, че си означих тъкмо там, с цел да пиша един ден за това.

Интимните изменничества наподобяват освен най-болезнените, само че и най-сложните

Петерсен изобразява единствено две фигури, Исус и ученика Юда, центрирани в мрачно пространство, осветено единствено от алената и оранжева светлина от фенера на Юда. Знаем, че не са сами, тъй като тъкмо в този миг от историята Юда ще употребява целувка, с цел да разкрие кой е Исус на бойците, чакащи да го арестуват. Но работата се концентрира върху лицата и горната част на телата на мъжете. Исус стои и гледа право в очите на Юда, лицето му свети и изцяло очевидно за нас. Погледът му е бездънен с различаване, до момента в който Юда се навежда, а устните му са единствено на няколко сантиметра.

Това, което одобрявам в тази картина, е, че тя демонстрира по какъв начин Исус взема решение в този миг да огледа намерено в очите на Юда, давайки му да разбере, че го вижда. Не мога да не си помисля, че това, което също се показва в този взор, е, че Исус вижда Юда за актуалните му нездравословни дейности - само че също и за това кой го познаваше през последните три години, когато беше по-близък от брат. Той знае, че това грубо решение не е цялата история на Юда. Това ме кара да се чудя дали тъкмо заради това съчувствие Юда е доведен до такова разкайване и обезсърчение малко по-късно.

Интимните изменничества наподобяват освен най-болезнени, само че и най-сложни. Без да отхвърлям голямата болежка и жестоките дейности, които са част от множеството интимни изменничества, тази картина ме кара да желая да имам вяра, че даже когато сме най-лошите си същности, има част от нас, която жадува да бъде забелязана за по-голяма история.

„ Отричането на Питър “ е картина на Франк Уесли , индийски художник, роден в Утар Прадеш през 1923 година В тази творба виждаме профила на мъж, облечен в кафеникаво лилаво дреха, тялото му е леко огънато в кръста, тъй че гърбът му е закривен като скат на планина, главата му е заровена в ръцете му. Къс черна коса и ухо са съвсем всичко, което виждаме. Явно е в тъга. Кълбо от светлина обрамчва арката от челото му до долната част на гърба. Под горната част на тялото му върху долната половина на платното капе синя багра като дъждовна вода по стъклен панел.

Това е портрет на Петър, вторият възпитаник, който съобщи Исус в нощта на ареста му. Разказът се намира и в четирите евангелия на Библията. На последната вечеря Исус споделя на Петър, че преди петелът да пропее на идната заран, той ще отхвърли три пъти, че познава Исус. Петър отвърна, че това няма да се случи; той има вяра, че неговата отдаденост и ангажираност са прекомерно огромни.

Но по-късно в историята, когато Исус е задържан и управляващите търсят всеки, обвързван с него, Петър отхвърля да го познава в три обособени случая. И тогава чува пеенето на петела. Неговият отговор и в четирите евангелия е еднакъв. Той си спомня какво беше споделил Исус за него и излиза и плаче.

Уесли е нарисувал два огромни отпечатъка на краката на петел върху лопатките на Питър. Това, което намирам за толкоз забавно и вълнуващо тук, е, че трансформирайки Питър в единствения фокус на тази картина, Уесли наподобява внушава, че болката, която Питър изпитва, не е единствено измяната на някого, който е обичал, само че и неговото самопредателство. Три пъти той приказва непосредствено против и в цялостно отказване на това, което до този миг е било главната му еднаквост и това, на което е посветил живота си.

Това ме накара да се замисля за многото по-малки способи, по които всички позволяваме или се поддаваме на изменничества към себе си или към това, което желаеме да имаме вяра, че сме. В основата на самопредателството на Петър е страхът. Страхува се да не бъде задържан. Кога за финален път сме работили срещу това, което желаеме да бъдем или мислим, че сме? И в случай че се замислим в този момент, какво стои в основата на личното ни държание?

Едно от най-известните творби на Рембранд е „ Завръщането на блудния наследник “, датирано към 1667 година, две години преди гибелта му. Той изобразява библейската история за татко, чийто минимален наследник се завръща вкъщи след години, прекарани надалеч, пропилявайки наследството си. Синът се връща у дома безпаричен и искащ да бъде прислужник, в който миг татко му го посреща с угощение и тържество.

В тази картина синът коленичи пред татко си, облеклата му наподобяват износени, а обувките му се разпадат, разкривайки мръсните стъпала на краката му. Бащата, облечен във фини облекла, поставя двете си ръце на гърба на сина си, като че ли в символ на благословия, разтуха и амнистия. Някои критици настояват, че по-голямата, жестоко изглеждаща лява ръка на бащата символизира татко, а по-малката му, по-тънка дясна ръка - майка. Фигура гледа откъм гърба вляво на платното, евентуално същинската майка на момчето. И в центъра на платното виждаме послушния по-голям брат на историята, този, който остана и работи за татко си през всичките години, когато блудният наследник го нямаше. В историята по-големият брат е възмутен от проявата на обич и празнуване от страна на бащата. В съзнанието му би трябвало да има тежки последствия от измяната на брат му към фамилията.

Размишляването, даже единствено за миг, върху историята на по-големия брат ми се коства значимо за това по какъв начин измените могат да ни държат затворени в личните ни несгоди, даже когато се предлага смирение. И все пак пътуването му също би трябвало да бъде уважавано, мисля. Не знаем по какъв начин свършва. В тази творба блудният наследник, изпълнен със примирение и лична тъга, към момента е в положение да получи прошката на татко си и ще стартира живота си още веднъж по друг метод.

Обичам тази картина по доста аргументи, само че най-много тъй като е увещание, че измените – тези, които правим и тези, които поносим – не са безусловно последната дума за нашето самостоятелно и групово бъдеще. Това ме връща към картината на Айлиф Петерсен на Исус и Юда и ме кара да се чудя и за ролята на самосъстраданието и самоопрощението, които също са част от разширението на благодатта. Може би си коства да преразгледаме измените в живота си, от които към момента страдаме или таим, и да ги погледнем от разнообразни гледни точки. Какво още би трябвало да се направи? Какво към момента е допустимо? Къде може да има ново начало?

Enuma Okoro е основан в Ню Йорк публицист за FT Life & Arts

Научете първо за най-новите ни истории — следвайте @FTWeekend на и и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате